Дългото чакане или голямото бързане

Чакаме

искаме

бързаме

забравяме

как да усмислим

всяка

минута

Чакаме да изобретят телепорта и да споделят с нас чудото на клонирането, защото искаме едновременно да сме на концерт, театър, в университета, в бара, в парка, в офиса, у приятели, у дома.. Искаме да видим всички приказни места, да обиколим всички набелязани дестинации. Искаме да срещаме хиляди хора и да изживяваме всеки момент пълноценно.

Чакаме мозъците ни да заработят като компютри, за да можем паралелно да четем за света около и вътре в нас, да комуникираме свободно, да работим качествено, да учим още по-качествено, да се забавляваме и да творим.

Все още чакаме да поемем контрола над времето за да можем да се вместим в него без да се налага да избираме кога и какво да правим.

И добре, че се налага да почакаме.

Защото ние сме хора. Поставени в тези тела, обитаваме малките си светове. Малките ни светове като части на пъзел се сглабят и създават магията на безкрайни вселени. Да познаваш света е невъзможно, ако не познаваш себе си. Да пътуваш навсякъде е безсмислено, ако не умееш да пътуваш из собственото си съзнание.

Имаме само 24 часа дневно и трябва да побързаме да бъдем щастливи единствено тук и сега.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s